Пещерата

Заглавие: Пещерата Пон Фев 18, 2008 3:24 pm

Морския бриз развяваше косата на Анн. Червените кичури се мятаха като огнени пламъци. Тя гледаше замечтано огледалната повърхност и очите и следяха малките вълнички, които се разбиваха в брега и изтриваха стъпките в пясъка. Тези следи може би бяха нечий спомени, може би тъжни...може би весели.. може би...

- Понякога си мечтая, че съм русалка - меланхолично каза Анн - да се носиш по водата.. - после вързо разклати глава и "пламъците" бясно се размятаха като огнени езици.
- Етоо за това място там ти говорех - посочи тя с пръст скалата отсреща - Там има една пещера.. чувала съм разни историй за нея... - момичето извъртя очи - Между другото съм от Дурмщранг... извинявай, че реагирах така остро, когато ме попита.... но хората си правят прибързани изводи за мен... Добре де наистина съм луда - засмя се тя - но с теб мисля, че ще станем добри приятлки.
Анн подскочи.
- Пампампам, Пам. Знаешликво, знаешликаквоо - заподскача Анн от вълнение - чувала съм, че когато обещаеш нещо в центъра на тази пещера то остава вечно... Ти.. би ли искала да ... се закълнеш, че ще бъдеш моя приятелка и.. няма да ме забравиш?
Анн отново извърна очи.
- Извиянвай .. предполагам съм шантава... Забрави какво ти казах.

Заглавие: Re: Пещерата Пон Фев 18, 2008 9:03 pm

- Не, неискам да забравя какво каза, Анн. - каза съвсем тихо, та едва се чуваше Памела - Бих искала да ти се закълна във Вечно Приятелство.
- О, наистина? - Анн звучеше изненадано - Наистина ли би искала да станеш моя приятелка?
- О, да . - глейна и Пам - Аз... Разбираш ли... Никога не съм имала истински приятели... Там където живеех никой нямаше, а и не искаше да има приятели всеки мислеше за себе си и... Ох, извинявай... Олях се...